Синьото перце в Илюзиите на Ричард Бах

— Чувствам се самотен само ако го искам.

Имам приятели в други измерения и от време на време те са с мен. И с теб е същото.

— А, не. Имам предвид това измерение, този въображаем свят. Покажи ми за какво говориш, направи едно малко чудо с магнита… Искам да науча това.

— Ти ще ми покажеш — каза той. — За да привлечеш нещо в живота си, трябва да си представиш, че то е вече в него.

— Какво нещо? Онази хубава жена ли?

— Каквото и да е. Не жената. Първо нещо малко.

— Сега да се упражнявам ли?

— Да.

— Добре… Синьо перце.

Той ме изгледа стъписано.

— Синьо перце ли, Ричард? 

— Нали каза нещо, но да не е жената, нещо малко?

Приятелят ми вдигна рамене.

— Карай. Нека да е синьо перце. Представи си го. Виж го цялото, виж очертанията му, крайчетата, връхчето, там, където власинките са проскубани, пуха в основата. Само за миг. После го пусни да лети.

За миг затворих очи и си представих перцето — беше дълго около педя, по краищата бе сребристосиньо и блещукаше. Ярко перо, което се носеше в мрака.

— Ако искаш, го освети със златиста светлина. Това лекува, помага да го направиш истинско, но действува и при магнетичното привличане.

Осветих перото със златно сияние.

— Готово.

— Браво! Сега вече отвори очи.

Отворих ги.

— Къде е перцето ми?

— Ако си си го представил ясно, то сега се носи към теб със скоростта на тежкотоварен камион.

— Перцето ми! Като тежкотоварен камион?

— Образно казано, Ричард.

Целия следобед чаках перцето да се появи, а него все го нямаше и нямаше. Видях го чак вечерта, докато хапвахме сандвичи с топла пуйка.

Рисунка и малък надпис върху мукавената опаковка на прясното мляко: „Пакетирано по поръчка на млекокомбината «Скот» от фермите «Синьото перо» в Брайън, щата Охайо“.

— Дон, перото ми!

Той погледна и сви рамене.

— Пък аз си мислех, че искаш истинско перо.

— Който започва, е доволен на всякакво перо, нали?

— Как си представи перото — само него или че го държиш в ръка?

— Само него.

— Това обяснява всичко. Ако искаш да си с онова, което привличаш като магнит, трябва да включиш и себе си в картината. Извинявай, пропуснах да ти кажа.

Обзе ме странно необяснимо чувство. Получаваше се! Съзнателно бях привлякъл първото нещо в живота си.

— Днес перцето — възкликнах аз, — утре целия свят!

— Внимавай, Ричард — натърти приятелят ми, — че може и да съжаляваш.

Истината, която

изричаш, няма нито минало,

нито бъдеще.

Тя просто съществува

и от нея не се иска нищо

друго.